Направо към съдържанието

Чики Бегиристайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чики Бегиристайн
Лична информация
Прякор„Чики“
Роден
Aitor Begiristain Múgica
12 август 1964 г.  (на 60 г.)
Ръст172 см
Постполузащитник
Настоящ отбор
Отбор Манчестър Сити
Спортен директор
Юношески отбори
1980 – 1982 Реал Сосиедад
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1982 – 1988
1988 – 1995
1995 – 1997
1997 – 1999
Общо:
Реал Сосиедад
Барселона
Ла Коруня
Урава Дайъмъндс
187
223
43
61
514
(23)
(63)
(4)
(16)
(106)
Национален отбор
1984 – 1988
1988 – 1994
Испания до 21 г.
Испания
19
22
(4)
(6)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Чики Бегиристайн в Общомедия

А́йтор (Чи́ки) Бегириста́йн Му́хика (на испански: Aitor „Txiki“ Begiristain Múgica), по-популярен като Чики Бегиристайн, е испански футболист, играл на поста полузащитник.

В началото на 90-те години като състезател на Барселона е част от „Дрийм тийма“ на Йохан Кройф,[1] с който печели 11 големи титли, а именно четири поредни шампионски титли на Примера дивисион, една Купа на Краля, три Суперкупи на Испания, една Шампионска лига, една Купа на носителите на купи и една Суперкупа на УЕФА.

С испанския национален отбор играе на едно световно и едно европейско първенство по футбол.

След края на състезателната си кариера работи като технически директор на Барселона, а от края на 2012 г. – като спортен директор на Манчестър Сити.[2]

Състезателна кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Бегиристайн е роден на 12 август 1964 г. в град Олаберия, Баска автономна област. Започва професионалната си кариера с Реал Сосиедад. През 1982 г. на 18-годишна възраст прави дебют за първия отбор и завършва сезона с 16 мача в Примера дивисион, като се превръща в основен състезател на състава, воден от треньора Джон Тошак, а съотборници са му Луис Арконада, Лопес Уфарте, Хосе Мари Бакеро и Лопес Рекарте.

Печели Суперкупата на Испания за 1982 г. след загуба с 0:1 от Реал Мадрид и разгромна победа на реванша в Сан Себастиан с 4:0.[3] През сезон 1986/87 печели и Купата на краля срещу отбора на Атлетико Мадрид. Финалът, игран на Естадио Ла Ромареда в Сарагоса, завършва при равенство 2:2 (4:2 след изпълнение на дузпи), като второто попадение е дело на Чики Бегиристайн.[4] През следващата година отново играе финал от същия турнир, този път загубен от Барселона с 0:1.[5] В шампионата завършва със сребърните медали след шампиона Барселона. След края на сезона заедно със своите съотборници Хосе Мари Бакеро и Лопес Рекарте преминават във водения от тандема Йохан Кройф / Карлес Рексач отбор на Барселона, за да се превърнат в част от т.нар. „Дрийм тийм“ на клуба.[6]

Бегиристайн се разписа още в дебютът си за Барселона при домакинската победа с 2:0 над Еспаньол, като завършва първия си сезон на Камп Ноу с 38 мача и 12 гола, както и други две попадения в изиграни девет мача за спечелването на Купата на носителите на купи.

През 1992 г. в двете срещи за Суперкупата на Испания срещу Атлетико Мадрид Бегиристайн отбелязва три от попаденията при общ резултат 5:2. Останалите две са дело на Салинас и Стоичков.[7] През 1994 г. в мач от същия турнир срещу Сарагоса Бегиристайн влиза като смяна на Георге Хаджи и отбелязва два гола при победата с 4:0, а другите два гола са дело на Христо Стоичков.[8] В този мач вратарят Хулен Лопетеги получава червен картон и Чики Бегиристайн е заменен от резервния вратар Карлес Бускетс.

По време на седемгодишния си престой в клуба Бегиристайн записва повече от 300 официални мача и вкара 63 гола в първенството на Примера дивисион, 15 от които през сезон 1992/93.

Депортиво Ла Коруня

[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 г. бившият му наставник от Реал Сосиедад Джон Тошак го привлича в Депортиво Ла Коруня. Още същата година печели Суперкупата на Испания след две победи над Реал Мадрид. В първия мач на Риасор Депортиво печели с 3:0, а в реванша на Сантяго Бернабеу с 2:1, като победното попадение е дело на Чики Бегиристайн.[9] През втория си сезон в Ла Коруня Бегиристайн се появява в игра едва в 10 срещи, но носи победата с 1:0 в последния кръг срещу Естремадура, с което и третото място в шампионата на страната.

Приключва кариерата си през 1999 г. в японския Урава Ред Дайъмъндс след изиграни повече от 500 официални срещи в своята страна и отбелязани повече от 100 гола.

С испанския национален отбор Бегиристайн записва 22 ​​срещи и отбелязва шест гола.

Дебютира на 24 февруари 1988 в приятелски мач игран в Малага при победата с 2:1 над отбора на Чехословакия.

С „Ла фурия“ участва на Европейското първенство през 1988 г., както и на Световното първенство през 1994 г. Играе последния си мач на 1/8 финала за победата с 3:0 срещу Швейцария, като отбелязва третото попадение от дузпа.[10][11]

След края на състезателната си кариера в продължение на седем години в периода 2003 – 2010 работи като технически директор на Барселона.[12] Подава оставка през 2010 г. в знак на солидарност със загубилия президентските избори в клуба Жоан Лапорта.

От края на 2012 г. е назначен за спортен директор на Манчестър Сити.[13][14]

Реал Сосиедад
Барселона
Депортиво Ла Коруня
  • Суперкопа де Еспаня (1): 1995